Депутатите одобриха покупката на нови самолети и кораби за армията

нови самолети и корабиСлед над 4-часови дебати парламентът даде зелена светлина на проектите за покупка на нови самолети и кораби за армията. За всяка от инвестициите ще се гласува отделен проект за решение за одобряване на разхода. Решението взето със 123 гласа "за", 29 "против", 4 депутати се въздържаха. Двата проекта, свързани с модернизацията на армията, вече бяха одобрени от Министерски съвет. Почти единодушна беше подкрепата за тях и в комисиите по отбрана и по бюджет и финанси. Въпреки днешното решение на депутатите остава въпросът с осигуряване на финансирането за закупуване на новата техника. Общата сума е минимум 2,5 милиарда лева, които трябва да се платят в рамките на шест години. Инвестиционният проект за покупката на нов тип боен самолет се предвижда да бъде реализиран на два етапа. Плановете са до края на тази година да бъде сключен договор за придобиване на 8 самолета, които ще се платят и доставят в периода 2018 – 2020 г. През втория етап се предвижда придобиване на още 8 самолета в периода 2022 г. – 2023 г. За момента не е обявено дали става сума за нови или за употребявани машини, като според военния министър Николай Ненчев и двата варианта са възможни. Инвестиционният проект за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС ще се реализира в период от 5 години. Плановете са да се купят два многофункционални модулни патрулни кораба. Изненадващо по време на дебатите депутатът от БСП Ангел Найденов, който е бивш министър на отбраната, обяви, че ще подкрепи проектите за закупуване на нова бойна техника. Той уточни, че това решение е различно от позицията на моята парламентарна група. "Ще подкрепя решението на МС, защото днес даваме зелена светлина за разговори по конкретизиране на параметрите на бъдещите договори, които трябва или не да бъдат одобрени от народните представители. От друга страна - това е едно закъсняло решение и разходите достигат до респектираща сума, която надхвърля 5 млрд. лв. В това отношение вашите предишни 4 г. управление са едно загубено време", обърна се Найденов към ГЕРБ. По думите му придобиването на новия самолет и патрулните кораби са част от държавната политика в отбраната и сигурността. Илиан Тодоров от "Атака" сериозно разкритикува проектите. "Искате да за купите тези консерви, защото това са консерви, това самолети на по 30-40 години. Вие знаете ли колко струват ракетите за тези самолети? Само една струва около 300 хил. лв. Това ли искате да натресете на българския народ", обърна се той към управляващите. "На армията се гледа като нещо на парче, на нещо, без което може. Но без армия не може. Армията е нещо изключително важно", отбеляза от своя страна съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов. Янко Янков от ДПС каза, че депутатите от движението също ще подкрепят закупуването на техниката. „Въпреки че сме опозиция ние трябва да кажем категорично, че прави чест на управляващите в момента. Такъв финансов ресурс за модернизацията на Българската армия досега не е заделян“, коментира той и добави, че той няма да бъде изхарчен в рамките на мандата на едно управление. Минути преди гласуването думата взе и министърът на отбраната Николай Ненчев. Той заяви, че това е само началото на модернизацията на армията ни. "Силната българска армия винаги е била част от българската държавност", отбелязва той. Стигнали сме положение до неотложна нужда от действия", добави още министърът. По думите му армията ни се задъхва от стара съветска техника.

Източник: https://www.actualno.com/politics/deputatite-odobriha-pokupkata-na-novi-samoleti-i-korabi-za-armijata-news_542982.html

 
Бюджетният излишък достигна 2.35 млрд. лв. през април

бюджетен излишъкИзлишъкът в бюджета към края на април е достигнал 2.35 млрд. лв., показват предварителните данни на Министерството на финансите. Това е около 2.6% от прогнозния брутен вътрешен продукт за тази година. Подобно превишение на приходите над разходите статистиката не е отчитала никога досега. От ведомството на Владислав Горанов обясняват добрия резултат с по-високите данъчни и неданъчни приходи и свиването на разходите.Общите разходи за първите четири месеца на годината са 9.8 млрд. лв., или с 4% по-малко спрямо същия период на миналата година. По-малкото разходи са основно при инвестициите на държавата. От финансовото ведомство обясняват, че капиталовата програма ще бъде изместена във втората част на годината. Причините за забавянето, от една страна, са свързани със спрените в началото на 2016 г. големи обществени поръчки, както и заради необходимостта от време да се подготвят проектите по новите оперативни програми.Приходите се увеличават на годишна база със 7% до 12.2 млрд. лв. Тук причините могат да се търсят в продължаващите постъпления по линия на завършените в края на 2015 г. европейски проекти, както и на повече събран от Националната агенция за приходите (НАП) ДДС от продажби в страната и ЕС.Следва да се отбележи, че поради спецификата на данъчния календар и еднократния характер на някои от постъпленията за изминалите четири месеца, както и поради изместването на значителна част от инвестиционните разходи за втората половина на годината прогнозираното текущо ниво на бюджетния излишък към април не може да се интерпретира еднозначно като трайна тенденция за подобряване на баланса в бюджета, пише в съобщението на МФ. С това финансовото министерство иска да каже, че въпреки рекордния излишък не може да очакваме в края на годината дефицитът да е под планираното ниво от 2.23 млрд. лв.Подобна беше ситуацията през 2015 г. До октомври бюджетът беше на излишък, а в рамките на последните два месеца минусът скочи до 2.5 млрд. лв. Тогава имаше две основни причини – правителството трябваше да финансира много проекти по европейските програми, за да не бъде загубено европейското финансиране. Към това трябва да се добавят и дадените допълнително няколкостотин милиона на различни министерства (основно силовите). В последния месец на 2015 г. бяха разплатени разходи за 5.2 млрд. лв. – стойност, невиждана досега.Все пак Министерството на финансите смята, че "добрите параметри по текущото изпълнение на бюджета за изминалите четири месеца на годината би следвало да се приемат като гаранция, че предвиденият бюджетен баланс за годината е постижим".Краят на април обхваща периода, в който се отчитат постъпленията от корпоративен и подоходен данък. Детайлните данни обаче са налични само към март, които показват само окончателните резултати от внесения данък печалба на фирмите. Числата показват, че по това перо са постъпили 555 млн. лв., или с 90 млн. лв. повече от предходната година. Данните за данъка върху доходите на физическите лица ще бъдат налични следващия месец, но и предварителните към март показват значително нарастване. Събраното е на стойност 644 млн. лв., или с близо 30 млн. повече от предходната година.НАП се справя добре и по линия на ДДС. От продажби в страната и държавите от ЕС в бюджета са постъпили близо 1.6 млрд. лв. през първото тримесечие. Това е с около 410 млн. лв. повече от същия период на миналата година. Тук освен работата на приходната агенция влияние оказва потреблението. Заради задържащите се сравнително ниски цени на горивата потреблението в страната се увеличава, а оттам и събраният данък добавена стойност. Също така заради ниските лихви по депозитите и липсата на много възможности за инвестиции хората вече предпочитат да харчат парите си. Данните на БНБ за март показаха, че депозитите на домакинствата в банковата система са намалели с 82 млн. лв. Това е първото намаление от юли 2014 г.Приходите по линия на европейските средства също нарастват значително. За три месеца Брюксел е върнал на България 1.3 млрд. лв., а само през март сумата е близо 800 млн. лв.Общите разходи през трите месеца са с 300 млн. лв. по-малко от същия период на предходната година. Това намаление обаче е изцяло по линия на капиталовите разходи. За сметка на това текущите (заплати, осигуровки, издръжка и т.н.) са със 100 млн. лв. повече.

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/05/02/2753048_bjudjetniiat_izlishuk_dostigna_235_mlrd_lv_prez_april/

 
БЕХ и гръцката Gastrade започват работа по проекта за газов терминал

БЕХ се разбра за газБългарският енергиен холдинг (БЕХ) и гръцката Gastrade (част от групата Copelouzos) са сформирали работна група, която да изработи проект за строежа на терминала за втечнен газ край Александруполис, съобщи Reuters. Идеята за включването на България в проекта беше обявена през април, но според запознати източници съществува от началото на тази година. Така или иначе плановете предвиждаха работният проект за терминала да бъде финализиран до края на годината.
Според предварителни изчисления терминалът ще струва около 400 млн. евро, но част от сумата може да бъде финансирана от Европейската комисия (ЕК), тъй като проектът е приоритетен. Това означава, че за изграждането му могат да бъдат осигурени до 50% грантови средства. Така участието на България, която панира евентуално да придобие 20% от тер;инала, ще струва около 40 млн. евро. Евентуалната бъдеща инсталация се планира да бъде с годишен капацитет от 5.3-5.6 млрд. куб.м.Засега другият партньор в проекта е компанията американската Noble Energy. Интерес проявяват и гръцката DEPA и американската Cheniere, които обаче все още не са заявили твърд ангажимент. В тази връзка от Cheniere, която е един от възможните доставичици на втечнен газ за терминала, коментираха наскоро за "Капитал": "Следим прогреса при проектите за нови регазификационни инсталации в Южна Европа и ги дискутираме със съответните заинтересовани лица."Евентуалното участие на България в проекта ще даде възможност на страната ни да се включи в пазара на втеченен природен газ и ще даде допълнителна възможност за диверисификацията на източниците. В момента над 95% от потреблението на страната се осигурява от руската "Газпром".Включването в проекта беше и алтернатива на евентуален провал с изграждането на българско-гръцката газова връзка. Последните пазарни тестове обаче показаха голям интерес от страна на доставчиците към този газопровод. Те заявиха за резервиране дори по-голям от планирания капацитет на тръбата от 3 млрд. куб. метра газ годишно. Тепърва обаче предстои втора фаза на пазарния тест, в който компаниите ще трябва да се ангажират с конкретни количества. Сред евентуални фирми са българската "Булгаргаз", DEPA, италианската Еdison, държавната газова компания на Азербайджан "Сокар", Noble Energy и Gastrade.

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/05/31/2769434_beh_i_gruckata_gastrade_zapochvat_rabota_po_proekta_za/

 
Х. Йорюджю: Производството на Алкомет скача 17 пъти за 17 години

alcometОт приватизацията на Алкомет производството на предприятието се е увеличило 17 пъти, като към днешна дата сме достигнали 66 000 тона годишно. Това заяви Хюсеин Йорюджю, изпълнителен директор на Алкомет по време на финансовия форум "Шумът на парите", организиран от Profit.bg. Това постигнахме с отварянето си към европейските пазари, защото наистина потреблението в България е минимално, в сравнение с общия капацитет на компанията. Търсехме области, в които имаме конкурентно предимство. Инвестирахме общо около 80 млн. евро през тези години, каза още Йорюджю. Днес притежаваме почти 25% от европейския пазар на домакинско фолио, а също и дял от пазара на контейнери за съхранение на храна.
Хранителният сектор е като една застраховка. Индустрията може да има възходи и спадове, но на храните винаги може да се разчита. Има и опасности като дъмпинга, китайската икономика и някои други трудности. Тънките материали, използвани в хранителния сектор, се произвеждат по-трудно, но в същото време се продават по-скъпо. През годините инвестициите ни са били в тази посока и ще продължим и за в бъдеще да го правим, добави Йорюджю. В Европа заради таргетите за емисии на въглероден диоксид се налагат промени в производството в автомобилния сектор и преминаване към по-леки метали. Това се постига чрез употребата на алуминий. Има повишено търсене от автомобилния и транспортния сектор за алуминиеви продукти. Има много производители, които се подготвят, за да посрещнат това нараснало търсене в идните години. Това са двата основни сектори, към които сме се насочили и към които отиват нашите инвестиции. От гледна точка на работната ръка, трудно се намират дипломирани инженери, които са важни за нас. Нямаме проблеми с намирането на служители в сферата на продажбите например, но с инженерите е трудно. Инвестираме в оборудване, но то трябва да се управлява от хора и имаме нужда от технически специалисти, които да го управляват, посочи още специалистът. Недостигът на инженери е голям проблем за нас. Организацията на висшето образование в България ни затруднява, както и това, че се насърчава интересът към други професии. Трябва да има и инженери, защото това е хубава професия. Дори и инженерите, които завършват, обаче не говорят чужди езици. Инвестираме в европейско оборудване и са ни нужни инженери, които да са наясно с него и да могат да контактуват с производители и доставчици. Не се опитваме да отстраним този проблем, доколкото можем, като предлагаме езикови обучения в компанията. Тук говорим за инженерни специалисти на всички нива. Не само на най-високо, но и на по-ниските нива, както и на техническо ниво. Открили сме и специалност в един от техникумите в Шумен, така че да подготвяме инженери. Също така имаме проблеми с набиране на служители при средния ръководен персонал. Енергията е най-големият ни разход. Миналия август в България имаше внезапен скок от 18% в цената на енергията в България, което се отразява драстично на паричните потоци. Сега предприемаме някои мерки, правим промени и изчакваме европейско одобрение за тях. Когато това стане, ще имаме поне частично решение на проблемите. Ако увеличението е постепенно, компаниите могат да се адаптират към това, но когато става внезапно и с голям процент, е трудно. Форумът Шумът на парите се провежда със съдействието на основните ни партньори Коника Минолта и Уникредит Булбанк, както и партньорите Алкомет, Девня Цимент, Адмирал Маркетс, Garitage Investment Management, Капман Холдинг, Qatar Airways, MBL|CBRE, Провидънт Файненшъл, Residential Park Sofia, ЗАД България и Сирма груп Холдинг. Организационен партньор на събитието за поредна година е агенцията за връзки с обществеността AMI Communications България. Форумът се провежда с медийната подкрепа на сп. Мениджър, Агенция Фокус, Novini.bg, Fakti.bg, Offnews, Imot.bg, Kaldata, сп. Икономика, Seenews, economic.bg, в. Сега и Enterprise Europe Network.

Източник: http://profit.bg/news/H-Joryudzhyu:-Proizvodstvoto-na-Alkomet-skacha-17-puti-za-17-godini/nid-151497.html

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 6 от 253